Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян

подготвя голяма юбилейна изложба с творби на свои бивши възпитаници

(Петя Николова)

              Вече 50 години училището по приложни изкуства в Троян е художествено. Този юбилей празнуват през 2025 г. настоящи и бивши негови творци.

На годишнината е посветена и подготвящата се голяма изложба. В нея дългогодишният учител и основен двигател Владимир Киров желае да се включат около 80 творци, бивши възпитаници на училището. Осъществил е връзка с тях и се надява, че на 31 май в прекрасното галерийно пространство на Орешака ще видим творби и на художничката Велина Иванова, получила правото да направи два портрета на испанския крал Хуан Карлос I. На утвърдилия се с работата си по декорите на холивудски филми скулптор в САЩ Евгени Воденичаров. И на Христо Стамболиев, спечелил награда

„Еми“ за режисура на анимационния сериал „Пингвините от Мадагаскар“ за тв канала „Никелодеон“.

Всъщност над 110­годишна е историята на Националното училище за приложни изкуства в Троян. То е единственото в България, което подготвя художници, специалисти в областта на традиционната и модерната керамика, а от няколко години – и кадри за сферата на графичния дизайн.

С преподавателите Нина Донковск а, Владимир Киров и Мила Воденичарова разговаряме за смисъла да посветиш живота си на изкуството и то да стане разпознаваема част от теб, и за начините, по които школото в Троян предава това на поколенията.

„Занаят се учи с многократно повторение на едни и същи действия, докато те не станат рутинни – обяснява Мила Воденичарова, преподавател по

керамика вече 14 години. – Това е една от основните трудности, които трябва да преодолеем с учениците. Както и фактът, че глината изисква непрекъснато обгрижване. От друга страна, магията – от топка глина да създадеш нещо трайно и красиво, било то функционално или чисто декоративно, е толкова завладяваща, че веднъж усетена, няма как да остави човек безразличен.“

Керамиката, в това число традиционната троянска, е част от базовата подготовка на учениците. В момента те са 171, разпределени в по една паралелка от V до XII клас. Освен в специалността „Художествена керамика“ имат възможност да се обучават в още две – „Изобразително изкуство“ и „Рекламна графика“.

„Нашето училище расте и хубавее – споделя Нина Донковска. – Имаме развитие и едно от добрите неща, които се случиха при Националното училище за приложни изкуства е търсено от ученици и родители

нас, е приемът за ученици в V клас. Правим го вече 13 години и по този начин имаме възможност да подготвим децата по­добре. Да ги потопим отрано в света на изкуството и те да харесат тази сфера.“

Нина преподава рисуване, пластична анатомия и перспектива. Завършила е Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. Казва, че в троянското училище няма как да станеш преподавател, ако не притежаваш завършено висше художествено образование.

Директорът Илиян Илиев, който ръководи гимназията от 15 години, е завършил Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет. Преди да поеме ръководството, от 1990 г. преподава история на изкуството. Донковска казва също, че децата проявяват голям интерес към най­новата им специалност „Рекламна графика“, но керамиката неизменно присъства в сърцата им, а глината – в ръцете.

„Мисля, че изкуството наистина е спасение и голяма радост, удовлетворение – казва Донковска. – Човек, който се занимава с изкуство, никога не скучае. Не може да те обземе скука, защото апетитът идва с яденето. Колкото повече се занимаваш с изкуство, толкова повече идеи ти идват и искаш да ги реализираш. От тази гледна точка изкуството е нещо прекрасно и виждам как се отразява и на нашите ученици. При нас няма агресия, атмосферата в училище и между учениците е приятелска. Мисля, че това се дължи и на факта, че децата се занимават по много часове седмично с изкуство. То обогатява тяхната емоционална интелигентност и сякаш стават по­добри.“

Съвсем наскоро, след като бе открит и премина през Орешака, в софийска галерия гостува Фестивалът на съвременната българск а керамика. Ако сте посетили изложбата, в която със свои творби участват керамици

професионалисти, вероятно сте човек, който знае, че керамиката отдавна не е само занаят.

„Керамиката е изкуство, което се е затвърдило в галериите, присъства в частни колекции и има обществена значимост“, потвърждава и преподавателката Мила Воденичарова. А Владимир Киров добавя, че и това събитие, установяващо се като традиция – Фестивалът на съвременната българска керамика, се случва благодарение на бившите ученици на троянското училище. „90 на сто от авторите са наши възпитаници, утвърдени творци“, казва той.

Киров е доайен. От 42 години е учител. Завършва живопис във Великотърновския университет, специализира в Санкт Петербург и след това се отдава изцяло на децата. Поколение след поколение израстват пред очите му, а той твърди, че никога не е имал чувството, че идва на работа. Обича учениците си, радва се, че ще ги види отново, и всеки ден отива в училището с удоволствие.

„Изложбата, която подготвяме за 50­годишнината, ме прави щастлив да видя израснали в областта на изкуството нашите бивши вече ученици – споделя за „Аз­буки“ Киров. – Да се радвам на техните работи, да ги коментирам така, както моите учители коментират моите творби. Все още получавам в социалните мрежи коментари от учителката ми по литература Стефка Дянкова от Казанлък, където съм завършил Художествената гимназия. Искам нашата изложба да бъде празник.“

Владимир Киров с охота споделя за постиженията на бившите си ученици, както и любопитни случки от тяхната биография. Като тази на Евгени Воденичаров например, който има снимка с Доналд Тръмп.

„Получило се е така, че на изложба в САЩ, която Евгени прави със свой колега с благотворителна цел, Тръмп, който тогава е все още само предприемач, пожелава да купи негови творби с 50% намаление – разказва

преподавателят. – Евгени склонява. Но на снимката, която правят, изглежда тъжен, а Тръмп – доволен от сделката си. Пусната обаче в социалните мрежи, фотографията предизвиква реакция и творбите се изкупуват много бързо.“

Киров добавя, че в юбилейната изложба ще участва още един утвърдил се техен ученик – Иван Кънчев. И уточнява: „Той е един от десетимата най­добри керамици в света, с много награди и постижения“.

За Гимназията по приложно изкуство и за троянската общественост тези имена означават много. За училищата по изкуства у нас – също. Защото, нека признаем, години наред имиджът на школата по изкуства не е особено добър.

„Имаше нескрит негативизъм към тези училища – потвърждава Нина Донковска. – Трудно се приемаше, че децата в тях са по­различни, обличат се по интересен начин, изглеждат по­артистично. Това не се възприемаше от обществото и се пораждаха и разпространяваха неверни слухове. Същите неща се случваха и в нашия град, в Троян, където живея от 24 години. Знам, че е така, защото съм преподавала и в софийското художествено училище. Но за радост, сега наблюдавам как този негативизъм се стопява, и съм много щастлива да видя, че сред гражданите на Троян все повече се подобрява имиджът на нашата гимназия. Те започнаха да я търсят като избор на добро училище.“

Донковска казва, че разширяват материалната база и постепенно усвояват нови, неизползвани досега пространства. Разполагат с добре оборудвана компютърна зала, използват иновационни технологии, преподават и чрез мултимедии. Възприемат като свое предимство факта, че не са голямо училище, а общообразователната им подготовка е на високо ниво.

„Учителите ни са добри професионалисти, отговорни и взискателни – казва тя. – Мога да се похваля, че нашите ученици се представят изключително добре на матурите по БЕЛ в района и няколко години поред сме на трето място в регионалната класация.“

На 3 март, по повод Националния празник

на България, в Троян е открито XIV издание на националната ученическа изложба „Пейзаж от моята България“. Събитието се организира от Националното училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ и всяка година привлича стотици млади таланти от художествени школи и училища от цялата страна. Пълната изложба с оригиналните рисунки и награждаването на авторите се състоя в неговата изложбена зала, а входът за всички, носещи изкуството в душата си, беше свободен.