Проф. Венко Колев

Венко Колев е роден на 17.09. 1915 г. в село Глоджево, Разградско и там минава неговото детство. Като млад войник, отбиващ военната си служба, е участник в Отечествената война. През 1946 г. завършва средното си образование като частен ученик в Разград, защото по същото време вече е бил и студент в Художествената академия (приет през 1940 година) при професор Стоян Райнов – специалност „Керамика”. Дипломира се в тази специалност през същата 1946 г. и веднага записва  второто си висше образование при професор Марко Марков – специалност „Скулптура“, която завършва през 1949 година. Член на Съюза на българските художници от 1947 г.– секция „Стенни монументални изкуства”. След завършване на второто си художествено висше образование известно време работи като художник на свободна практика, а от 1952 г. постъпва в Националната художествена академия като редовен асистент на професор Райнов в областта на керамичното изкуство. През 1962 г. вече е доцент, а от 1972 г. – професор в тази интересна и уникална творческа област, която развива и издига на висота.

Професор Венко Колев е признат за един от най-големите майстори в България в областта на художествената керамика. Той е творец с ясно изграден  собствен оригинален стил и характерно чувство за формата, изтъкнат и любим педагог на поколения студенти в НХА. Оставя зад гърба си много самостоятелни и съвместни изяви: изложби, конкурси, пленери и различни други форуми на творческата изява както у нас, така и в чужбина. Покорява международните галерии във Великобритания, Франция, Германия, Полша, Русия и други страни. Удостоен е с много престижни международни награди за изкуство, както и с национални от най-висок порядък в областта на културата и изкуството. През 1974 г. му се присъжда званието „Заслужил художник”, което тогава се дава само на най-изявени български творци за изключителни заслуги в областта на  българската култура. През 1976 г. (по предложение на Управителния съвет на СБХ) получава орден „Червено знаме на труда”, а в 1985 г. му връчват най-престижното отличие „Народен художник” и орден „Народна република България” – І степен (по случай неговата 70 годишнина, както и за „цялостна творческа и преподавателска дейност”).

В годините, когато се създава ССХУПИ (Средно специално художествено училище по приложни изкуства) в Троян, професорите Венко Колев и Георги Коларов изработват първите учебни програми по керамика и съпътстващите ги дисциплини – точарство и декорация. Така се поставя началото на новото художествено образование в нашето училище, което днес носи името Национална гимназия по приложни изкуства „Проф. Венко Колев”.

За големия майстор на изобразителното изкуство времето не е от значение, защото произведенията му остават след него в света като емблема на една индивидуална образност, както и на вдъхновяваща пластичност и поетичност във формата. Това можем да кажем със сигурност за творбите на професора по керамика Венко Колев. Националната българска памет трябва да съхрани завинаги този колос на монументалната  декоративна пластика, който извежда керамиката от занаят със силно битово приложен характер до високо и чисто изкуство, служещо за естетическа наслада на прецизното око на възприемателя и ценителя. В този свят, ако има най-извисен смисъл животът, то това е изкуството. Ала не просто изкуство, изковано в стремежа да създаваш произведения и те да остават след теб като материално духовни следи, че си минал и ти по своя път върху тази земя. А изкуството да живееш в истинността на своето Аз, сътворявайки себе си и сложното си полифонично присъствие, бидейки пример и фар и за другите хора, един свят учител на многоизмерния извисен и труден урок за доброто. Именно това е професорът по керамика Венко Колев за своите ученици, които не могат да го забравят и носят в сърцата си ценни уроци от студентските си години, прекарани в ателието на големия художествен майстор.         Венко Колев има своето самобитно и уникално присъствие в историята на българското изкуство, защото той създава и изгражда характерен стил в областта на керамиката, който съчетава в себе си огромна култура и лично съпреживяване на митологично, фолклорно и изобразително в едно цяло, от което се раждат творбите му.

ЗАПАЗИ ДУШАТА СИ ЧИСТА – ИЛИ ДЪЛБОКИЯТ СВЕТОГЛЕД НА ЕДИН ХУДОЖЕСТВЕН МАЙСТОР-

проф.Венко Колев през погледа на известни свои ученици,оставили следа в историята на училището.

Христо Йонков- дългогодишен учител и директор на училището, асистент и приятел на проф. Венко  Колев. По предложение на Христо Йонков проф.Венко Колев става патрон на училището. Г-н Йонков  разказва за професора следното: „Венко Колев за мене и за цялата българска общественост е дуаенът, стожерът на съвременната национална керамика, защото той я направи изкуство. Професорът беше много честен и морален човек, с много тънка душевност. Той ни научи на огромно уважение към изкуството, убеди ни да развиваме непрекъснато своите качества и да сме творци на доброто. Венко Колев бе учител, от когото запомних много неща, ала за цял живот в моето съзнание остана от неговите уста пословицата „Не хвърляй камък в рядка кал, защото ще те опръска”. Или иначе казано: запази душата си чиста, гледай да не я омърсиш!“

Николай Йовков –  друг наш колега учител, който се явява възпитаник на професор Венко Колев. Господин Йовков е прекарал повече от 40 години в троянското художествено училище, превърнал себе си в жива история и легенда на керамичното преподаване в него. За своя професор разказва: „За мен Венко Колев е преди всичко човек, защото душата му беше дълбока и чиста. Най-напред когато го видиш, усещаш човечността му, духа му и вътрешното чувство на доброта, което той излъчва към всички. Говореше с много любов по всякакви теми. Обичаше глината, опитваше се да ни накара да я усетим със сетивата си, да приемем всеки керамичен предмет като жив, да го накараме да се одухотвори и раздвижи в ръцете ни истински, както се случваше винаги с предметите в неговите ръце. Емоционалната връзка между учител и ученици за него беше много важна и той държеше на това в преподаването си, за да има възможно най-добър резултат. Той умееше да постигне това естествено и непринудено. Венко Колев е голям художник пластик, който притежаваше изключителен усет за движението и формата. Научи ме на любов към материала, с който работя, изгради у мен чувство за пластичност и обемност. А най-големият урок, който получих от него, е по човечност, по морал и етичност към хората. Накара ме да се стремя винаги да запазвам душата си чиста, да обичам света и красивите неща в него. Любимата област, в която най-често работеше Венко Колев беше пластиката. Създаваше форми на птици, а една от най-известните и емблематични за него творчески работи е стилизирана фигура на петел. Природата беше в кръвта му, обичаше да изобразява нейните естествени форми, говорещи за живота и свободата”.

Енчо Ганковски е известен художник керамик също дългогодишен преподавател в НУПИ „Проф. В. Колев”. За професор Венко Колев той споделя следното: „Той беше голям пластик, умееше да прави невероятни по своята изработка и стил пана и обемни форми. Не работеше съдова керамика, тя не го привличаше, а по-скоро търсеше и откриваше скулптурните възможности на пластичния материал. За мен остана като един голям учител по доброта – за пет години нито веднъж не го чух да повиши тон, да бъде неетичен и да нагруби когото и да било. Скромен, тих и кротък човек беше професорът. Аз го наблюдавах и се учех от него и работата му предимно мълчаливо, защото той не беше мой пряк преподавател. От Венко Колев попивах изкуството непрестанно – като го наблюдавах и слушах. За мене той беше мъдрец. Професорът имаше афинитет към египетската пластика, паната му изразяваха релефност и монументалност, умееше силно да стилизира и изчиства формите, независимо дали изобразяваше човек, животно или растение.“

Ели Недялкова- дългогодишната преподавателка по керамика в НУПИ: „Венко Колев за мене е моят учител. Този човек ме научи да вземам най-доброто от всички, ала да бъда изцяло себе си. Имахме всички  голям респект от него – той успяваше да внуши уважителност към своята личност, а същевременно беше сърдечен и мил. Научи ме да съм много отговорна към своята работа, да съм точна и да изпипвам детайлите, предаде ми от своя професионализъм. В изкуството той умееше до съвършенство да изчисти нещата, докато останат като една семпла и елегантна форма, просто красива идея. От всяко нещо в природата умееше да създаде естетичност и чистота. Беше естествен природен човек, живееше обикновено и простичко.

Мариана Личева също е работила като учител в художественото училище: „Венко Колев за мене е минало, настояще и бъдеще. В миналото той е най-хубавата част от моя живот – младостта, обучението в изкуството. Научи ни как да виждаме света по свой уникален начин, караше ни да бъдем себе си, да намерим своята характерност. Настояще е за мене, защото продължавам да бъда това, което той ме научи да бъда – искрена, истинска, цветна. А е бъдеще, защото ще продължа да живея и мисля така, както той ми показа: честно, творчески, красиво, етично. Професорът беше човек с богата душевност, изтънчен и фин. Имаше мисия като педагог: да сътвори личности. Държеше на това всеки от нас да завършва своята работа, да я изпипва изцяло и сам да прецени дали и доколко е успял да порасне след всяко свършено нещо, след всяка своя творба. Внушаваше ни, че изкуството е неотделна част от живота. Имаше чувство за хумор, което не дразнеше и не обиждаше, а респектираше, защото го употребяваше с мярка и така ни стимулираше творчески и деликатно, караше ни фино да се замислим над себе си и своите грешки, да се поправим. Казваше често, че всеки художник е различен и трябва на всяка цена да се съхрани неговата уникалност в изкуството. Научи ме, че керамиката е оптимистична и дръзка като материя и не бива да се страхувам да разруша това, което вече съм сътворила, за да създам по-добро, по-красиво произведение. Учеше ни да бъдем задружни и единни в живота – цялата група, които бяхме при него. Напътстваше ни да не завиждаме, а да се радваме за останалите и техните успехи. Казваше ни да си останем чисти, да си помагаме. Той е най-ценният човек в моя живот.“

Златомара Попова- възпитаник на проф. Венко Колев: „Той е моят учител в изкуството и живота, даде ми един голям урок по човечност, душевност и истинност. Венко Колев твърдеше, че за него глината е парченце безсмъртие, от което може да сътвори човекът едно вечно изкуство. Научи ме, че керамиката изисква голямо отдаване – изцяло и истинско, а също и много труд. Показа ми как да обичам изкуството и да следвам посоката в него, тази посока, която ме води отвътре.“